Най-често задавани въпроси при консултация с клиничен генетик

Кога най-често двойките търсят консултация с клиничен генетик?

В практиката си най-често срещам двойки, които идват след вече възникнал проблем – раждане на дете с генетично заболяване, повтарящи се спонтанни аборти, неуспешни ин витро процедури , установена находка от фетална морфология или високорисков резултат от пренатален скрининг .По-рядко, но все по-често, двойките се обръщат към генетик още при планиране на бременност – като част от осъзнатия и отговорен подход към родителството.

Защо е важно да посетим клиничен генетик преди забременяване, дори без да сме имали проблеми или фамилна история за такива?

Важно е да разбием мита, че липсата на заболявания в рода е равнозначна на липса на генетичен риск. Много тежки наследствени заболявания се унаследяват автозомно-рецесивно. Това означава, че човек може да бъде напълно здрав,безсимптомен носител на патогенен вариант („мутация“). За самия индивид това „тихо“ носителство не представлява здравословен проблем. Но ако двамата партньори са носители на промяна в един и същи ген, за съжаление при всяка бременност, двойката е изправена пред 25% риск от раждане на болно дете.

Популационните данни показват, че приблизително 0,8–1% от европейските двойки попадат именно в тази категория, без дори да подозират.

Как може да се установи този „скрит“ риск?

Чрез провеждането на съвременно молекулярно изследване като WES (Whole Exome Sequencing) – секвениране на всички кодиращи участъци на генома. Методът позволява да се анализират стотици гени едновременно, в случая с фокус върху тежки наследствено заболяване с автозомно-рецесивен ход на унаследяване.

Ако се установи риск – това присъда ли е? Какво следва за двойката?

Установяването на генетичен риск не е присъда. То е знание – а знанието дава възможност за избор.

Ако и двамата партньори са носители на промяна в един и същи ген, възможностите включват:

пренатална диагностика по време на бременност (хорионбиопсия, амниоцентеза).
или предимплантационно генетично тестване за моногенни заболявания (PGT-M) в рамките на инвитро процедура, при което се селектират ембриони без фамилните мутации.
По този начин генетичната информация овластява двойката. Тя им дава контрол върху репродуктивните решения, възможност активно да намалят риска за бъдещото си дете и увереност, че изборът им се основава на медицинска яснота, а не на случайност.

Споменавате PGT. Какво представлява това изследване?

PGT (Preimplantation Genetic Testing) е съвременен метод за генетично изследване на ембриони . Целта на изследването е да бъдат подбрани здрави ембриони- такива без хромозомно отклонение или фамилна мутация, така че рискът от раждане на дете с наследствено заболяване да бъде максимално намален.

Важно е да се подчертае, че PGT не гарантира настъпване на бременност, но значително повишава вероятността трансферираният ембрион да бъде генетично здрав по отношение на изследвания риск.

Съществуват различни видове PGT, в зависимост от изследването:

PGT-A – изследване за случайно възникващи хромозомни аномалии;
PGT-SR – при установено носителство на структурни хромозомни пренареждания при партньорите;
PGT-M – при установен риск от моногенно заболяване;

Особено важно е да подчертая, че възможността да бъде прекъснато предаването на наследствено заболяване има дълбоко медицинско и психологическо значение.

Много родители, които вече имат засегнато дете или знаят за фамилна мутация, преживяват чувство на вина – въпреки че генетичните промени са извън личния ни контрол. От медицинска гледна точка носителството не е избор и не е следствие от поведение.

Има ли смисъл от консултация, ако жената вече е бременна?

Да, категорично. Генетичната консултация по време на бременност има ключова роля при интерпретацията на скрининговите резултати и при вземането на последващи решения.

Консултация се препоръчва при:

повишен риск от биохимичен скрининг или неинвазивен тест;
отклонения, установени при фетална морфология;
фамилна обремененост за наследствено заболяване;
предходни спонтанни аборти или раждане на дете с вродена аномалия;
повишен възрастов риск или тревожност на бременната жена.
Ролята на генетикът е да оцени риска - спокойно да поднесе резултатите, да обясни значението им и да препоръча най-подходящия диагностичен тест, ако такъв е необходим.

Каква е разликата между биохимичния скрининг и неинвазивния пренатален тест (NIPT)?

И биохимичният скрининг, и NIPT са скринингови методи – те оценяват вероятността за наличие на хромозомна аномалия, но не поставят диагноза.

Биохимичният скрининг (комбиниран тест в първи триместър или серумен скрининг във втори) използва математически алгоритъм, който включва стойности на серумни маркери, ултразвукови показатели (напр. нухална транслуценция) и възрастта на майката. Резултатът е статистическа оценка на риска за най-честите анеуплоидии.

Неинвазивният пренатален тест (NIPT) анализира свободна фетална ДНК в майчината кръв. Той има значително по-висока чувствителност и специфичност за най-честите тризомии и намалява броя на ненужно извършените инвазивни процедури. Също така на пазара вече са достъпни редица тестове със значимо по-широк диагностичен обхват .

Въпреки това NIPT остава скринингов метод, а не диагностичен. При високорисков резултат е необходимо потвърждение чрез инвазивна диагностика (амниоцентеза). Макар и рядко, при NIPT са възможни фалшиво положителни резултати – т.е. тестът може да отчете повишен риск, без плодът действително да е засегнат. Това може да се дължи на биологични особености като плацентарен мозаицизъм, изчезващ близнак, фактори от страна на майчиния организъм и други.

Именно тук ролята на генетичната консултация е съществена. Целта да се избегнат прибързани заключения и ненужна тревожност, като се предложи най-подходящият генетичен анализ за потвърждаване или отхвърляне на възникналите притеснения.

Ако в рода ни има злокачествени заболявания, може ли генетичният анализ да ни помогне?

Да, в определени ситуации може да се подозира наследствена предразположеност към онкологично заболяване. Приблизително 5–10% от всички ракови заболявания са свързани с унаследими мутации.

Генетичната консултация включва детайлен анализ на фамилната история и оценка дали са налице индикации за молекулярно изследване.

Ако се установи генетична предразположеност към рак, това означава ли, че човек ще се разболее?

Не. Генетичната предразположеност означава повишен риск, а не сигурна диагноза. Важно е да разберем разликата между „мутация“ и „заболяване“.
Наследствената мутация увеличава вероятността за развитие на определен вид рак, но не означава, че заболяването ще се развие задължително.

Какво печели пациентът, ако знае за тази предразположеност?

Знанието променя стратегията. При установена генетична предразположеност можем да предложим:

По-ранен старт на скринингови програми , по-чести профилактични прегледи;
Специфични образни или лабораторни изследвания;
В някои случаи – медикаментозна или хирургична профилактика.
Това означава, че ако се развие заболяване, то може да бъде открито в много по-ранен стадий, когато лечението е значително по-ефективно.

При планиране на бременност може да се обсъди и възможността за предимплантационно генетично тестване (PGT-M), с цел да не бъде предадена установената мутация в следващото поколение.

Има ли значение генетичничт анализ за семейството?

Да. Генетичната информация не е индивидуална – тя има значение и за близките роднини. Ако се установи наследствена мутация, роднините могат да бъдат изследвани целенасочено.

В основата на генетичната консултация седи доверието. Генетичната информация има силата да повлияе не само на индивидуалното здраве, но и на цялото семейство. Затова моята задача като лекар генетик е не просто да интерпретирам резултатите, а да бъда партньор в процеса на информираното решение – с прецизност, дискретност и дълбоко уважение към личния избор.